Намира се непосредствено западно от сграда VII (сградата с перистилен двор), на 3 м от нея. Между двете сгради минава открит пасаж, а не улица. Сграда X е ориентирана в посока запад – изток и има вход от западната страна. Северната й страна е с дължина 19,90 м, а заедно с пристроенана по-късно апсида на източната страна – 22,90 м. Южната й стена е дълга 16,30 м, а източната – 16,80 м. Стените са изградени в техника opus mixtum, като последователно се редуват каменна и тухлена зидария (последната е с по три реда тухли във пояс). Спойката е от бял хоросан, примесен с късчета от червени и жълти на цвят тухли. В изграждането на сградата се забелязват 4 строителни периода, датиращи от периода IV – V век. Всичко са изградени 10 помещения. Влизането в сградата е от запад, през вход с ширина 1,60 м и оттам се минава последователно през останалите помещения. Подовете на 4 от тях са от варовикови плочи. В крайното североизточно помещение в по-късен период е изградена полукръгла апсида. През последния етап на обитаване на сградата върху апсидата е изградено малко помещение с квадратен план с размери 2 на 2 м. В югоизточния ъгъл на сградата е оформено правоъгълно помещение с размери 2,20 м (запад – изток) на 1,23 м (север – юг), от което под източната му стена излиза зидан канал. Въпросното помещение най-вероятно представлява латрина (тоалетна). Две от помещенията в южната част на сградата са снабдени с хипокауст (отоплителна инсталация). В странично и по-ниско разположено помещение до тях се е намирал префурниумът (пещта); затопленият въздух е минавал под пода на съседните две помещения през засводени тухлени отвори (канали). Подът на помещенията е поддържан от колонки от квадратни тухли и е бил изграден от тухли или от мраморни плочи. В по-късен период е доизградено и долепено към сградата от запад помещение с правоъгълен план и размери 2,90 м (изток – запад) на 6,80 м (север – юг). Градежът му от неодялани камъни на калов разтвор се различава значително от внимателния градеж на основните помещения на сградата. Сграда X първоначално е функционирала вероятно като банска постройка, а не като жилищна сграда. По-късно, с изграждането на апсида в източния й край, тя вероятно е действала като християнски храм – базилика. В подкрепа на това предположение е и намереният тук варовиков блок с изсечен кръст на лицевата му страна, оцветен в червено.