Северната крепостна порта на късноантичната крепост е разположена точно в средата на северната крепостна стена и е фланкирана от две U-образни кули. Портата е с правоъгълен план, ориентирана с дългата си страна в посока север – юг. Дължината й е 10,25 м, а ширината на прохода – 10,08 м (в северната му част) и 8,48 м (в южната част). Основите на портата са изградени аналогично на тези на цялата северна крепостна стена: вкопани са на дълбочина 1,50 м в здравия терен и са зидани от варовикови камъни на обилна спойка от бял хоросан.

Външният вход на портата е очертан от два масивни пиластъра, в които са изсечени жлебове с ширина 0,15 м и дълбочина 0,12 м, по които е била спускана външната падаща врата – катаракта. Зад пиластрите е разположено помещение с правоъгълен план (пропугнакулум) с размери 5,78 м (север – юг) на 6,18 м (изток – запад). Стените му, с дебелина от по 1,95 м, са изградени в техника opus implectum, аналогично на изграждането на северната крепостна стена: двете лица са иззидани от добре оформени каменни квадри, споени с бял хоросан и свързани с железни скоби, а вътрешността на стените е запълнена с ломени камъни на спойка от бял хоросан, примесен с късчета от тухли. В двете стени на пропугнакулума, на висичина 1,70 над подовото ниво, са оформени по една ниша с ширина 1,08 м и дълбочина 0,67 м – вероятно за поставяне на статуи. Под тези ниши, върху каменни блокове са издълбани по една буква А с характерно изписване – с пречупена в триъгълна форма хоризонтална хаста (запазена е само тази на северната страна на пропугнакулума). От вътрешната страна пропугнакулумът е бил затварян с разположена между два пиластъра масивна дървена двукрила врата с ширина 4,16 м. Отгоре ропугнакулумът е бил вероятно покрит със свод, служещ за под на помещение над него. От това помешение се е обслужвала външната падаща врата (катаракта), а през отвори на пода на помещението е бил обстрелван проникналият в пропугнакулума противник. След вътрешната двукрила врата следва отворено на юг помещение с правоъгълен план и размери 3,21 м (север – юг) на 6,18 м (изток – запад). На двете му страни, на по един каменен блок е издълбана по една буква А със същото характерно изчертаване като тези в пропугнакулума. Източната и западната стени на това помещение, с дебелина по 1,15 м, са поддържали конструкцията на втория етаж на портата и са ограничавали отварянето на двете крила на вътрешната врата. Изкачването на горните помещения на северната порта е ставало по еднораменна каменна стълба, долепена до вътрешната страна на куртината на крепостната стена северно от портата. Стълбата е изградена от каменни квадри на спойка от бял хоросан, примесен с късчета от тухли. Стъпалата са с ширина 0,24 – 0,41 м и височина 0,24 – 0,34 м. Основата на стълбата е изградена не върху банкета на крепостната стена, а върху културен пласт – т.е. стълбата не е част от първоначалната укрепителна система на Абритус, а е изградена допълнително. Височината, на която е достигала стълбата, се изчислява на 10,10 м – това е била височината, на която е минавала бойната пътека по горната част на крепостните стени. Пред самата бойна пътека, от външната страна на крепостната стена са се издигали високи около 2 м крепостни зъбери. При управлениено на имп. Юстиниан I (527 – 565) северната крепостна порта е била зазидана със зид с дебелина … м от едри каменни блокове на споъка от бял хоросан – аналогично на зазиждането на южната и източна крепостни порти.