Източната крепостна стена на Абритус представлява начупена линия с обща дължина 358,90 м. Поради стръмния склон към коритото на река Бели Лом – естествена защита при нападения дебелината й е 2,10 м, значително по-малка, отколкото при останалите стени на крепостта. Поради същата причина източната крепостна порта е разположена в североизточния ъгъл на укреплението, южно до североизточната ъглова кула: единствено тук теренът предлага удобен достъп към вътрешността на укрепената площ. Техниката на изграждане на крепостната стена е аналогична на тази при останалите стени: двете лица са от сравнително правилно оформени варовикови квадри, споени с бял хоросан с примес от счукани тухли и керемиди, а пълнежът на стената е от ломени камъни, обилно залети с бял хоросан (opus implectum). С изключение на крайния северен участък на стената по останалото й протежение – билото на скалния склон – тя не е фундирана, а е градена непосредствено върху предварително подравнения или издълбан скален терен. По фронта на стената са изградени 6 бойни кули, разположени на различно разстояние една от друга, съобразно особеностите на терена. Кулата южно от източната порта е с V-образен план (вариант на U-образните), а останалите 5 са с правоъгълен план, напълно издадени пред фронта на стената, на 3,50 до 7,10 м пред лицето й или издадени частично извън и частично навътре от стената.
Особеностите на изграждане на източната стена, различният план на кулите, както и стратиграфски наблюдения през последните години налагат извода, че с изключение на крайния й северен участък тя е изградена в по-късно време – при управлението на имп. Анастасий I (491 – 518) или при това на Юстиниан I (527 – 565). Открит остава въпросът за трасето на ранната крепостна стена, тази от началото на IV век и имало ли е въобще такава. До кула 15 в стената е изградена потерна с ширина на входа 1,80 м. На няколко места по трасето на стената са открити иззидани от камък на спойка от бял хоросан канали за оттичане на дъждовните води.