Както и останалите ъглови кули на Абритус, североизточната има ветрилообразна форма. Разкрита е частично, понеже през нейните разрушения минава съвременен асфалтов път. Страниците на кулата би трябвало (по аналогия с останалите ъглови кули) да представляват продължения на северната и източната крепостни стени. Разкрито и проучено е дъговидно извитото чело на кулата. Цокълът тук се състои от три реда добре обработени рустицирани каменни блокове с правоъгълно лице. Те са долепени плътно един до друг и са свързани с железни скоби, запоени с олово. Дебелината на зида при челото на кулата е 2,40 м. Във височина градежът на кулата е идентичен с този на цялата късноантична крепост. Използвана е техника opus implectum: двете лица (вътрешно и външно) са иззидани от добре оформени каменни квадри, споени с бял хоросан, а вътрешността на стената е запълнена с ломени камъни също на спойка от бял хоросан.