Сграда VІІІ се намира източнo от сграда VІІ (сградата с перистилния двор), през настлана с чакъл улица, широка 5,5 м. Сградата е частично проучена, не е разкрита източната й част. Ориентирана е в посока запад – изток. Ширината й (север – юг) е 36,80 м, а разкритата до сега дължина (запад – изток) – 23,50 м.

Централно място в сградата през първия й строителен период е заемал перистилен (заобиколен с колони) двор. Около двора и западно от него са проучени 11 помещения с правоъгълен план.

Вход към сградата с дълъг коридор е разкрит от северната страна. Самостоятелни входове към разположената западно от сградата улица има и всяко едно от петте помещения от тази страна. Стените са градени без основа, директно върху материковата скала. Имат цокъл от грубо обработени камъни на спойка от бял хоросан, с ширина 0,60 м и височина 1,10 м. Следва подравнителен ред от керамични тухли, а над него – градеж от непечени кирпични тухли с размери 0,40 на 0,40 м и дебелина 8 до 10 см, измазани отвън с дебел слой бял хоросан. Във височина е следвал втори етаж с кирпично – дървена конструкция. Покривът е бил от покривни керемиди – тегули и имбрицес – върху дървена конструкция.

Съдейки по откритите находки – керамични съдове, керамични тежести за тъкачен стан, колективни находки от бронзови монети – помещенията на приземния етаж са били предимно производствени и търговски, а жилишните са се намирали изключително на горния, втори етаж. Непосредствено южно до перистилния двор е разкрито банско помещение: изградена от керамични тухли, споени с хидрофобен хоросан правоъгълна вана, а до нея – изсечено в материковата скала каменно корито с формата и размерите на човешко тяло. И от двете съоръжения изсечен в материковата скала канал е отвеждал отпадните води. В края на IV век, най-вероятно по време на готската война от 376 – 378 г. сградата е разрушена. Втори период на обитаването й е засвидетелстван чрез находки от края на IV до 80-те години на V век. Тогава са извършени редица преустройства: зазидани са входовете на помещенията откъм улицата западно от сградата, а колонадата около централния двор е зазидана, като така самият двор е оформeн в ново самостоятелно помещение.

Обитаването на сградата през VI век е несигурно: находките от този период са единични и е възможно да са попаднали случайно в разрушенията. През периода края на IX – X век в разрушенията на късноантичната сграда VIII са вкопани три ранносредновековни български жилища – полуземлянки. В края на X – началото на XI век също тук е изградено наземно помещение с каменни зидове на калова спойка и правоъгълен план, което е било част от намиращия се в съседство византийски епископски комплекс.