Етнография
Етнографският отдел към музея съхранява над 7000 движими културни ценности, които разкриват част от неповторимото етнокултурно богатство на региона.
Отделът съдържа уникални образци от периода от XVIII-XIX век, свързани с развитието на местните занаяти. Традиционните костюми, тъкани и накити представят богатата и сложна етнокултурна мозайка, характерна за Лудогорието.
Научноизследователската дейност е посветена на богатите културни традиции на етническите, етнографски и религиозни групи.
История на българските земи XV – XIX век
Отделът обхваща времето от Късното средновековие до Освобождението на България от османска власт през 1878 г. Събираните движими културни ценности отразяват обществените процеси, развили се в Разград и региона на Лудогорието в този период.
Съхраняват се документи и лични вещи на хора, участвали в обществено-политическите и културни процеси в Разград. Отделът разполага и с голям набор на преведени документи от османотурски език, представящи живота в Лудогорието в периода XV–XIX в.
Изследователската работа на отдела е ориентирана към издирването на документи и вещи, отнасящи се за историята на разградския регион в наши и чуждите архиви.
Научната дейност се осъществява в тясно сътрудничество с различни колеги от други музеи и специалисти от българските университети. Поддържат се тесни връзки с колеги от други културни институции: Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев”, Държавен архив – Разград и читалище „Развитие”.
Нова история
Отделът съхранява повече от 8000 предмета. Те отразяват градския бит, музикалната история, образователния, културния и обществено-политическия живот на Разград в периода от 70-те години на XIX в. до Втората световна война.
Богатата колекцията от движими културни ценности съдържа уникални облекла от периода, аксесоари, предмети и мебели, характеризиращи градския бит, а също така и музикални инструменти. В последните години акцентът върху събирателската и изследователската работа на отдела пада върху проучването на военната история, в резултат на което фондът разполага с богата колекция от ордени, медали и вещи на участници във войните.
Най-нова история
Събирателската дейност в този отдел обхваща цялостния политически, икономически и културен живот на Разград в периода на социализма и годините след него. Отделът разполага с над 16 000 предмета. Те вкупом отразяват бита на хората през втората половина на ХХ в., както и различни сфери от живота през социалистическия и постсоциалистическия период. Сред отделните фондови единици могат да се видят два факела, служили за пренасяне на олимпийския огън за игрите в Мюнхен през 1972 г. и в Москва през 1980 г., различни модели часовници, значки, ордени, медали, военни униформи, картички, брошури, печатни материали, фотоси и др.
Археология
Фондът на отдел „Археология” на РИМ – Разград съдържа повече от 8000 движими културни ценности – от периода на Късния палеолит до османотурското владичество в българските земи.
Колекция от къснопалеолитни кремъчни сечива е събрана в местността Чуката до Разград.
Многобройни са находките от късния енеолит – каменни, кремъчни и костни оръдия, керамични съдове с разнообразни форми, размери и украса, идолна пластика, керамични модели на жилища, украшения. Най-представителните експонати от този период са антропоморфният съд от селищната могила при село Радинград (т.нар. „Радинградска Венера”), зооморфният съд от селищната могила „Война” при село Голям извор, голямата мраморна статуетка на богинята–майка от землището на село Благоево и златната апликация от некропола при Радинград. През периода на късната каменно-медна епоха районът на Лудогорието е център за добив на качествен кремък и на изработка на кремъчни сечива, търгувани в отдалечени от центъра на производство европейски региони.
Добре развит поселищен живот има в Разградския регион през периода на бронзовата епоха и най-вече през нейната късна фаза. От този период във фонда на музея се съхраняват ползващите се със световна известност колективна находка от каменни калъпи за отливане на бронзови сечива, оръжия, украшения и знаци на властта – най-голяма по рода си в Европа – от землището на село Побит камък, и мечът–рапира микенски тип от село Йонково. Прехода към ранножелязната епоха пък маркира епонимната находка от керамични съдове от село Черковна.
Многобройни са и артефактите от тракийския период. Най-значимо място сред тях заемат находките от царската гробница при село Свещари, находките от надгробни могили в същия район от последните години и уникалната част от златна статуетка или ритон с изображение на митичния кон Пегас.
През римския и късноантичен период най-значимо поселение в този регион е Абритус, от който логично произхождат и най-голям брой находки от II–VI век във фонда на музея. С по-значима културна и научна стойност сред тях са: многобройните епиграфски паметници, бронзовата маска–шлем, колективната находка от 17 бронзови оброчни плочки–матрици с изображения на божества от гръкоримския, малоазийския и близкоизточния пантеони, представителната колекция от мраморни оброчни плочки на различни божества, уникалната сребърна коланна гарнитура на beneficiarius consularis – гробна находка от село Липник. С изключителна научна стойност е събраната колекция от римски оръжия от времето на катастрофалното поражение на римската армия и смъртта на император Траян Деций (249–251) през 251 г. в битка с готите недалеч от Абритус.
С представителна колекция разполага музеят и от периода на Първото българско царство: керамични съдове от езическия и от християнския периоди, оръжия, коланни апликации и ремъчни накрайници, бронзови нагръдни кръстове.
Липсата на проучени селища от периода на Второто българско царство в Разградския регион е причина за слабата представеност на този период в музейния фонд: малък брой съдове, железни боздугани, напълно запазена плетена желязна ризница и няколко сребърни обеци – надушници.
Нумизматичният фонд на РИМ – Разград съдържа около 13 000 монети, датиращи от периода V в.пр.Хр. до наши дни. Значителен брой от тези монети влизат в състава на 45 колективни находки. От елинистическата епоха датират находките от село Самуил (тетрадрахми Александров тип), село Малък поровец (тетрадрахми и драхми Александров тип) и от село Каменово (варваризирани подражания на тетрадрахмите на Филип III Аридей). Значителен брой монетни трезори са от римската епоха. Основната част от тях са укрити или загубени по време на събитията от 251 г. – разгрома на армията на Траян Деций и последвалото разграбване на района от победилите готи: находките от село Дряновец (ауреи, денарии и антониниани), село Езерче и село Липник (денарии и антониниани), Абритус (антониниани), село Голям извор (антониниани и автономни бронзови монети на градски управи), от селата Белинци, Кривица и Пороище (автономни бронзови монети на градски управи). През 1971 г. при археологически разкопки до източната крепостна стена на Абритус е открито най-голямото в страната златно монетно съкровище от късноантичния период – 835 солиди от V век.