Разходката в Археологическия комплекс „Абритус” край Разград е интересна възможност за потапяне в атмосферата на българското, балканското и европейското минало в естествена среда (на терен) и чрез множество визуални атракции.
Името на древното селище е доказано със сигурност чрез три епиграфски паметника на латински език: жертвеник в чест на Херкулес, открит през 1954 г., обозначителна милиарна пътна колона, намерена през 1980 г., и жертвеник от времето на император Елагабал, открит през 2008 г. Потвърждава се и от вдълбаването на буква „А“ върху стените и кулите на крепостта.
Първите теренни проучвания в района на т.нар. Разградски Хисарлък прави местният учител, общественик и бъдещ академик Анание Явашов още през далечната 1887 г. Днес, благодарение на усилията на поколения български археолози, древният Абритус е разбулил немалка част от тайните си.
Според интересите и времето си любознателният турист може да избере четири различни варианта за разглеждане на археологическия комплекс. Част от експозицията е достъпна и за хора с увреждания.
Обходът на крепостните стени предоставя отлична възможност за докосване до архитектурния облик на късноримските укрепления (кастели). Потвърждава славата на древните майстори строители, които знаят как да вплитат и магията, и силата на камъка в здрав градеж. Насърчава вслушването в мълчаливия разказ на каменния ред. И пълни въображението със сюжети за съдбата на защитниците и нападателите на кастела.
Възникването му се отнася към времето на император Константин І Велики (ІV в.), а последното му обновяване – към времето на император Юстиниан І Велики (VІ в.)
Оригиналното експониране чрез метални конструкции на част от крепостните кули позволява „птичи поглед“ към околността. Като на длан се виждат кастелът, реката, която изпълнява ролята на естествен ров и околните хълмове. Така се явяват доказателствата за стремежа на древните архитекти да вписват максимално своите композиции в природния ландшафт с основна цел допълнителна защита. А също и за постигнатата разумна симетрия в разположението на четирите главни крепостни порти, съпътстващите ги потерни (помощни порти) и разнообразните по форма 35 отбранителни кули.
Досега на територията на късноантичния град са открити няколко жилищни и обществени сгради. Една от най-представителните е сграда № VІІ. Проучването й показва, че тя е цялостен ансамбъл, който обхваща около 3000 квадратни метра площ, като се разполага върху по-стари постройки от ІV и първата половина на V век. Сградата, построена през VІ в., е представител на тип постройки с перистил – вътрешен двор с колонада, възникнал още в Древна Елада и възприет по-късно от римляните. Помещенията й се поделят между жилищна и стопанска част, която от своя страна включва магазини и складове.
Оскъдните останки от живописна украса в представителните помещения на сграда № VІІ подсказват изискания вкус на нейните обитатели, които безспорно винаги са принадлежали към елита на Абритус. Изяществото на колоните в йонийски стил подкрепя това заключение и в същото време свидетелства, че още в първите векове на възникването му в града със сигурност са работели каменоделски ателиета на много високо професионално ниво.
Частично проучената и разположена недалеч сграда № VІІІ на този етап потвърждава представените дотук заключения. Заедно с това, умелото й експониране позволява да се проследи как върху останките на античния градеж през ранното средновековие са оформени нови жилищни помещения.
Само на 3 м от сграда № VІІ, постройка № Х добавя нови подробности за архитектурния облик на Абритус. Наличието там на хипокауст (подово отопление) подсказва, че тя първоначално е функционирала най-вероятно като баня. По-късно е преустроена в раннохристиянска базилика и доказателство за това е оформянето на апсида в източната й част.
Всъщност християнизацията на империята, започнала през ІV в., налага строителството или приспособяването на съществуващи постройки за обслужване на богослужението. Обявяването на Абритус за епископски център обяснява оформянето на голям християнски комплекс в източната, най-издигната част на кастела. Той преминава през няколко строителни етапа, като в периода V-VІ век там е изградена и богато украсена голяма трикорабна базилика, разрушена заедно с целия град при аварското нашествие от 586 г. Векове по-късно, по времето на император Йоан Цимисхий (Х в.), базиликата е възстановена и става част от манастирски комплекс със скрипторий (ателие за преписване на книги) и училище. Окончателното й разрушаване е в резултат от нападенията на печенегите през ХІ в.
В археологическия резерват са подредени два лапидариума. Единият представя елементи на архитектурни паметници от различни периоди в развитието на Абритус. В другия се съхраняват посветителни и надгробни паметници от територията и околностите на града. Посетителят получава уникалната възможност да общува с жителите на древното селище като среща лицата им, чете надписите, които са съставяли, разгадава божествата, в които са вярвали… И тук, както навсякъде в империята, се получава смесване на религиозни вярвания, преплитат се културни традиции, художествени и занаятчийски умения. А в красотата на формите и изяществото на направата личи вечният стремеж на поръчители и майстори да търсят съвършенство.
Експонатите в колекцията на музея свидетелстват в същата посока. Керамичните съдове, художествено обработените метали, монетите, както и всички останали артефакти, доказват, че животът в Абритус слабо се е отличавал от този в останалите градове на империята и в стопански, и в творчески план.
Археологическият комплекс „Абритус” разполага и с Интерактивен музей, който предоставя разнообразни възможности за виртуален контакт с миналото. В поредица от филми се проследяват и онагледяват археологическите изследвания. Предвидени са възможности за влизане в различни исторически роли и свързаните с тях практически дейности.
Археологическите разкопки в Абритус ще продължават и през следващите десетилетия. Без съмнение предстоят нови интересни открития.