Източно до ранноримският Абритус, на десния бряг на река Бели Лом в местността „Мезарата” се намира могилен некропол, от който в началото на XX век са били запазени 14 надгробни могили. Според начина на погребване под могилен насип и с кремиране на тялото тук следва да са били погребвани представители на тракийската аристокрация. В единствената проучена могила от този некропол е открит гроб с кремация (изгаряне на трупа), силно фрагментирани железни и бронзови предмети и монета на император Хадриан (117 – 138). Също тук е функционирал и некропол с плоски гробове на неселение от италийски и гръцки произход. В края на XIX – началото на XX век са били случайно открити гробове от него – изградени от обработени каменни блокове изи иззидани от тухли – и с гробен инвентар от керамични и стъклени съдове, накити и единични монети от края на I – II век, полагани в гробовете като Харонов обол (за заплащане пътя към отвъдния свят). През 2004 г. в същата местност е открита и проучена ограбена фамилна каменна гробница с полуцилиндричен свод и с 6 християнски гроба, а до нея – 2 преизползвани каменни саркофага: един с християнски гроб без инвентар, а във втория – препогребаните кости на 16 души.

Могилен некропол от 16 надгробни могили има и северно от Абритус, в местността „Младежки парк”. Тук са проучени две могили с погребален обряд кремация. В единия гроб е открит бронзов съд – балсамарий във форма на глава на млада негърка, датиращ от II век. В другата могила са открити наколко керамични съда и сребърен пръстен с гема от края на II век – I половина на III век. В насипа на същата могила са проучени и 4 вторични гроба от IV – V век.

Южният могилен некропол се е намирал югозападно от стените на късноантичния град и се е състоял от 8 ниски и силно разнесени при обработката на терена малки могилки. При археологическото проучване в една от тях е открита изградена от варовикови плочи разрушена гробница.

Християнските некрополи от IV – VI век са разположени югозападно, южно и северно от крепостните стени на късноантичния кастел. Най-ранен от тях, използван само през IV век, е югозападният некропол, от който са проучени само няколко гроба с трупополагане и с инвентар от керамични съдове. Само е известно положението, без да е проучван, северният некропол, разположен покрай двете страни на пътя, излизащ от северната порта и покрай северната крепостна стена. Най-добре е изследван южният некропол от IV – VI век, в който са проучени повече от 300 гроба. Погребенията са извършвани чрез трупополагане в изкопани в земята гробни ями с посока запад – изток и с беден, но разнообразен гробен инвентар: керамични и стъклени съдове, бронзови и железни фибули и коланни катарами при мъжете и нагръдни медалиони, бронзови гривни, огърлици от стъклени и кехлибарени мъниста при жените.