На 30 октомври в Разград ще се чества Денят на народните будители. По този повод Регионалният исторически музей на 30 октомври представя в къща музей „Анание Явашов” изложбата „Мисия учител Пенчо Димитров 1868-1956” с автор проф. д-р Росица Ангелова, ръководител на отдел „Нова и най-нова история” в културната институция. С тази изложба в Разград към корените си се връща видният български будител Пенчо Димитров.
Изложбата е уникална като културно събитие – тя съживява за днешните поколения живота и делото на един изключителен деец на българското образование, за който разградската общественост ще получи необходимата исторически достоверна информация. Експозицията е плод на години упорит изследователски труд на проф. д-р Росица Ангелова, издирила, систематизирала и документирала фактите за житейския път и постиженията на Пенчо Димитров в сферата на българското образование. В резултат на научната дейност проф. д-р Ангелова подготвя през 2024 г. доклад на тема „Разградски приноси в севлиевската образователна парадигма /края на 19 – началото на XX век/ – Национална научна конференция „Севлиево през вековете – исторически измерения, събития, личности”, Севлиево, 26-27 септември 2024 г. На този форум се отбелязват 70 години от създаването на Исторически музей Севлиево и 100 години от началото на музейното дело в града. На конференцията проф.д-р Росица Ангелова за пръв път представя пред обществеността личността на учителя Пенчо Димитров /1868-1956/.
След като се запознават с научната статия на проф. Ангелова за будителя, наследниците на Пенчо Димитров се свързват с авторката и се установяват ползотворни контакти.
Данните в научната статия на проф. Ангелова сочат, че роденият в разградското село Голям извор Пенчо Димитров е един от видните дейци на българското образование. Произхождащ от бедно семейство в разградското село Голям извор и останал сирак, той успява да стане първият висшист от селото и директор на престижни за историческия период училища в градовете у нас с най-качествено за времето си образование – Севлиево, Габрово, Ловеч, Търново. Животът му е доказателство как, благодарение единствено на желанието за учение и упоритост, бедният материално българин успява да се реализира като висшист и водещ педагог. В този смисъл той може да служи за пример не само на учителите, но и на всички разградски ученици, които имат мечти.
Той е бил курсист в педагогическия курс на Сава Доброплодни в Разград, като стипендиант-сирак. Разпределен е и завършва Габровската мъжка гимназия през 1888 г., след което учи история във Висшето училище, Историко-филологически отдел. След дипломирането си като висшист през 1892 г. от втория випуск на училището той става учител в Окръжното петокласно мъжко училище в Севлиево. По негово желание от 1894 г. е преместен в Габровската гимназия, където след време става редовен учител. Преподава история, география, български език. От този период е и запазеният му дневник, от който разбираме много за личността на будителя. Високо цени професията си, радва се на новите, по-високи отговорности. Научаваме с какъв рядък педагогически такт работи с проблемни ученици и техните родители. От този личен дневник ясно личи, че Пенчо Димитров е педагог по призвание, а не по задължение.
През 1904 г. става директор на Севлиевското училище, от 1908 директор на девическата гимназия в Ловеч, а през 1916 г. вече е директор на Търновската девическа гимназия до 1920 г. По време на Балканската война проявява хуманизма си в тежък момент, когато вземат сградата на училището. След това става и директор на Габровската мъжка гимназия. В Националния музей на образованието в Габрово има запазена снимка от този период, на която Пенчо Димитров е със свои колеги от Априловската гимназия. При пенсионирането си, като истински будител, той оставя завет на учениците си : „Воля и кураж! Знание и наука!”.
За българското просветно дело Пенчо Димитров работи 36 години, от които 24 като директор. Годините, през които е директор, не са лесни за българското образование, което е било в процес на трансформации – в училищата е имало чести структурни преобразувания, въвеждали са се нови изисквания. Но именно този сложен период дава възможност да се откроят ръководните качества на Пенчо Димитров – находчивост, умение да работи с хората, адаптивност, поради което бива избиран за директор на учебните заведения.
Като истински будител, освен професионален, Пенчо Димитров има и обществен актив: инициатор е на преименуването на родното му село Кара арнаут в Голям извор. Сред авторите е на краеведския труд „Голям извор – историческо минало, географско и етнографско описание и културно-стопански прояви” от 1946 г.
Личността и постиженията на будителя ще бъдат представени на изложбата както в 16 постера, така и чрез семейния архив, книги от библиотеката му, периодични издания. Има редица снимки като част от експозицията, предоставени от историческите музеи в градовете, където е работил.
В изложбата ще има ръкопис на Пенчо Димитров, в който е записал критериите, на които трябва да отговаря един учител. Този лист ще може да се види в оригинал . При подготовката на експозицията е оказано голямо съдействие от музеите в градовете, където е работил Пенчо Димитров. За отбелязване е, че има запазени автентични негови вещи: в РИМ – Габрово се намира бюрото му, а в Регионалния етнографски музей на открито „Етъра” – бастунът му.
От музея в Ловеч вече има покана за гостуване там на изложбата. Тя ще бъде пътуваща, което ще позволи да се популяризира разградското културно наследство и в други градове. Дизайнер на експозицията е Михаил Маринов.
Близките на Пенчо Димитров към днешна дата живеят в Разград, Голям извор, Исперих. Регионалният исторически музей отправя покана към тях не само да посетят изложбата, но и да дарят и предоставят на музея семейни архиви, свързани с Пенчо Димитров, ако пазят такива. Това ще помогне за допълване образа на будителя, оставил следи в българското просветно дело.
Регионалният исторически музей отправя покана към всички да посетят откриването на изложбата на 30 октомври в 12:00 часа.
