Къщата музей „Станка и Никола Икономови“ днес бе домакин на събитията за 1 ноември – Денят на народните будители.
Тържеството започна с церемония по награждаването на Балетната школа при читалище „Развитие – 1869“ – Разград с една от най-големите награди на Община Разград – „Никола Икономов“. Решението бе взето единодушно от Общинския съвет на 19 октомври. Признанието е за 46-годишния принос на балетната школа към местната култура и 165-години читалищно дело у нас. Наградата бе връчена от изпълняващия длъжността кмет на Разград Добрин Добрев на директорката Мария Керчева и преподавателките в школата Виолета Желязкова и Милена Милева.
С добруджанска народна песен поздрави множеството солистката на Капанския ансамбъл Руска Станчева.
След това венци и цветя пред паметната плоча на Станка и Никола Икономови бяха поднесени от Община Разград, Областна администрация, читалища и други културни институти, политически партии и граждани.
Разградските просветители и книжовници Никола и Станка Икономови
Животът на разградските просветители и книжовници Станка и Никола Икономови е свидетелство за родолюбивата дейност на българския възрожденец, осъществил процеса на културното и духовно израстване на народа ни.
Никола Икономов (Жеравненеца, Делиормански) е роден през 1820 г. в Жеравна в семейството на свещ. Тодор Герасимов, който бил учител в местното килийно училище и свещеник. Никола Икономов учил при баща си и при даскал Мано (Емануил П. Кръстев), Димитър Събев, хаджи Цончо Никулов, Рафаил (поп Ранко). Баща му и брат му владеели гръцки, но даскал Мано го знаел най-добре и вероятно той е предал тези знания на Никола. След килийното училище на баща си Никола Икономов се самообразова и натрупва много знания, които го превръщат във вещ учител, напредничав и търсещ.
От 1840 до 1846 г. Икономов учителства в Шумен, където през 1844 г. превежда от гръцки език книгата „Ерминия“ (Ръководство), която нарича „Нарочна книжица за взаимоучителните училища“. От март 1846 г. живее в Разград, където открива взаимно, девическо, а по-късно и класно училище, в които преподава.
Никола Икономов поставя началото и на земеделската книжнина в България. Той написва първото ръководство по селскостопанските въпроси „Земеделие”, което излиза през 1853 год. в Белград. Широката агрономическа осведоменост на автора прави книгата ценно пособие и се ползва и като учебник по земеделие. Деец с широка реформаторска, педагогическа и книжовна дейност, Никола Икономов се изявява и като литературен творец – той пише „даскалска поезия”, която печата на страниците на „Цариградски вестник” през периода 1849-50 г. Развива активна обществена дейност като член и председател на българската община в града. Взема живо участие в борбата против гръцкото фанариотско духовенство и в борбата за независима българска църква. В 1861 г. е представител на общината за подаване прошение на българите от Разград до султана за самостоятелна църковна йерархия.
Никола Икономов преподава в класното училище до 1866 г., когато – заради конфликт с местните чорбаджии, с жена си Станка Николица Спасо-Еленина, са принудени да се преместят в Русе, където преподават в местното девическо училище до 1871 г., когато се връщат в Разград.
От 1871 г. до края на живота си работи в Разград. Никола Икономов не остава безучастен и към националноосвободителнате борби на народа. През 1872 год. той подкрепя дейността на Ангел Кънчев, който пристига в Разград със задачата да основе революционен комитет. В 1874 г. е ръкоположен за свещеник, за да случи, както казва сам, „народу си в по-широкий смисъл на тая дума”. По време на Руското-турската освободителна война /1877-1878 г./ организира отбраната на града срещу оттеглящите се турци. През 1879 г. е избран за депутат във Великото народно събрание.
За усърдно служене на Отечеството Никола Икономов е награден през 1892 г. с орден за граждански заслуги IV-та степен.
Умира на 27 юли 1897 г. в Разград. В знак на почит и признателност, разградското гражданство го погребва в баптистерия на храма „Свети Николай Чудотворец“.
Станка Николица Спасо-Еленина е родена през 1835 г. в Разград в семейството на търговеца Спас Стоянов и Елена Спасоглу, преселници от Арануткьой (Пороище). Учи във взаимното училище при Никола Икономов, за когото се омъжва през 1852 г. Тя усвоява добре руски и сръбски език и се запознава в оригинал с творбите на известни писатели. Формира се като една от най-образованите и прогресивни жени в града и става учителка в девическото училище. Там развива активна просветна и обществена дейност и продължава да се самообразова. През 1853 г. в Белград излиза от печат една малка книжица – „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца” по Досидей Обрадович, преведена от Станка Николица Спасо-Еленина (поетическото име на Станка Икономова). Послесловът към превода („Обявление”) носи белезите на ярка публицистика и е свидетелство за прогресивните й възгледи по въпросите за равноправието на жената и просветното дело у нас. На гърба на книжицата е отпечатано едно четиристишие, което се счита за ПЪРВАТА СТИХОТВОРНА ТВОРБА от българска поетеса. Както сама съобщава в обявлението, Станка Икономова превежда и подготвя за печат „Многострадална Геновева” и „Кассия царица”, но по неизвестни причини не ги издава. Нищо не се знае днес и за съдбата на двата преводни ръкописа.
От 1866 до 1871 г. Станка Икономова учителства със съпруга си в девическото училище в Русе. След 1871 г. тя е активна участничка в женското движение и става съоснователка на женското дружество „Майчина грижа” в Разград. Изявява се като ярка личност в обществения и културен живот в града. Умира на 7 декември 1920 г.
