Археологическата експозиция е построена на тематико-хронологически принцип, обхващащ движими паметници от най-ранно засвидителстваната епоха в Лудогорието – късния палеолит – до края на Второто българско царство. Обособени са пет главни теми, съответстващи на главните етапи от развитието на човешкото общество. Всяка от тези главни теми е представена чрез няколко подтеми, характеризиращи отделните етапи на съответната епоха.

Праистория

Темата „Най-древните общества“ обхваща периода на старокаменната (палеолит)(40 000-10 000 г. пр. Хр.), новокаменната (неолит)(6400-5000 г. пр. Хр.) и каменно-медната (енеолит)(5000-4000 г. пр. Хр.) епохи и е илюстрирана чрез експониране на предмети, представящи бита, културата и религията на ранните ловци и земеделци.

Старокаменна епоха (Палеолит)(XL – X хил. пр. Хр.)

Представени са кремъчни артефакти от времето на късната старокаменна епоха(палеолит), датиращи от 18 000-15 000 г. пр. Хр., намерени в м. Чуката край Разград. Това са най-ранните следи от присъствието на човека в Разградския край. Човешкото общество през този период води скитнически начин на живот, препитавайки се от лов, риболов и събирателство. Находките маркират местонахождението на временни лагери на праисторически ловци.

Новокаменна епоха (Неолит)(VII – VI хил. пр. Хр.)

Въпреки че новокаменната епоха е представена с два артефакта – каменна брадва(6000-5000 г. пр. Хр.) и амулет от нефрит(5700-5500 г. пр. Хр.), те говорят за значителни постижения в областта на изкуството и религиозния живот на древния човек.

Каменно-медна епоха (Енеолит)(V хил. пр. Хр.)

Представени са находки, намерени в резултат на археологическо проучване на Хисарлъшката селищна могила край Разград и селищната могила и некропол край с. Радинград.
Своя най-висок разцвет древните общества достигат през късната каменно-медна епоха(4500-4000 г. пр. Хр.). Поселенията през този период в Лудогорието са многобройни. Предмет на добив, изработка и износ в други райони са кремъчните сечива; появяват се първите метални(медни) оръдия на труда. Красивите форми на керамичните съдове, изящната култова пластика и накитите, изработени от средиземноморската мида<<спондилус>>, открити в нашия край, говорят за една високоразвита цивилизация, поддържаща връзки с далечни райони.

Ранната култура на траките. Бронзова металургия (XXVIII – XII в. пр. Хр.)

В началото на III хил. пр. Хр. населяващите степите на Северното Причерноморие племена се придвижват на юг и заселват днешните български земи. Те са носители на нова материална култура – изработват оръдията на труда и оръжията си освен от камък и от бронз, във военното дело и бита използват коня и колата. Разцветът на бронзовата металургия датира от късната бронзова епоха(XV-XII в. пр. Хр.). От този период са намерени многобройни единични и колективни находки на бронзови сечива и оръжия. Доказателство за тяхната местна изработка са откриваните каменни калъпи за отливането им. Най-голямата находка на Балканския полуостров е от село Побит камък. Населението през този период за пръв път се споменава от античните автори с името траки.

Епохата на желязото(XII-I в. пр. Хр)

През XIII-XII в. пр. Хр. в земите на Централна и Предна Азия е усвоена технологията на производство на желязото. Разселването на племената от този район достига и земите на Балканите. Заражда се нова култура. Своя най-голям разцвет тя достига през периода V-III в. пр. Хр. Земите на днешна Североизточна България са населявани от тракийските гетски племена. Един от техните най-големи политически, религиозни и култови центрове се намира при селата Свещари и Малък Поровец. Централно място в този комплекс заема тракийската крепост Хелис, в която се е намирала резиденцията на местния владетел. Около крепостта са разположени могилни некрополи, в един от които е открита известната царска гробница.

Антична култура(I-VI в.)

В началото на I в. тракийските земи са завладени от Рим. Днешните български земи са организирани в провинциите Горна Мизия, Долна Мизия и Тракия. В източната част на провинция Долна Мизия важно военностратегическо, политическо и икономическо значение има новооснованият град Абритус, в чийто район се развива богата материална и духовна култура. Ранният период на разцвет на града приключва през 251 г., когато провинцията е разорена от нашествието на племето готи. Тогава в битка в околностите на Абритус римската войска е разбита, а император Траян Деций е убит. Новото възстановяване на града е в началото на IV в., когато при император Константин I Велики са изградени солидна укрепителна система и множество административни и жилищни сгради. През V – VI в. градът е център на разпространение на новата християнска религия и седалище на епископ. През този период Абритус е неколкократно разрушаван при „варварските“ нашествия, но отново възстановяван. Разрушен е окончателно от аварите през 586 г.

Българската държава(VII – XIV в.)

След установяването на Българската държава на Долния Дунав, през IX-X в. земите на Лудогорието са гъсто населени. Освен неукрепени селища по важните стратегически места са изграждани и крепости. В края на X – началото на XI в. българските земи са завладени от Византия. След възстановяването на Българската държава в края на XII в. поселищният живот тук е отчасти възстановен. Селищата, крепостите и скалните манастири през XIII -XIV в. са съсредоточени основно по поречието на река Бели Лом. Земите на Лудогорието са завладени от османските турци през 1388 г.

Монетното обръщение през вековете (IV в. пр. Хр. – XIV в.)

Историческият музей в Разград притежава богата нумизматична колекция. През ранноелинистическия период(IV-III в. пр. Хр.) в земите на Лудогорието са в обръщение златните(статери), сребърни(тетрадрахми и драхми) и бронзови издания на македонските царе Филип II, АлександърIII, Филип III и Лизимах. Широката популярност на македонските сребърни емисии е причина през II – I в. пр. Хр. те да бъдат имитирани от гетските племена. През този период започва проникването в региона на сребърните монети – денари на Римската република.

С установяването на римската власт тук циркулационният поток се формира от златни(ауреуси), сребърни(денари и антониниани) и бронзови(асове, дупондии и сестерции) издания. През II пол. на II – I пол. на III в. интензивно автономно бронзово монетосечене осъществяват и редица местни градски управи- Марцианопол, Никополис ад Иструм, Одесос и др. През IV – VI в. в обръщение са златни монети- солиди, семиси и тремиси – и бронзови – фолиси. Многобройните през периода IV-VI в. „варварски“ нападения са причина за укриването в земята на многобройни монетни съкровища. В Абритус е открито най-голямото в страната златно монетно съкровище от V в. – 835 бр. солиди.

През периода на Първото българско царство(кр.на VII – нач. на ХI в.) господства затворено натурално сторанство, а спорадичните нужни от парични знаци се удовлетворяват от постъпващи от Византия монети. През ХIII -ХIV в. в обръщение са монетите на българските царе Мицо, Константин Асен, Теодор Светослав, Михаил III Шишман, Иван Александър и Иван Шишман.