Кръгла маса, посветена на „150 години от Априлското въстание 1876 г. – героична епопея в историята на българския народ”, се проведе на 22 април 2026 г. във Военния клуб в град Шумен.
Организитори на инициативата са Регионален клон на Дружество „Традиция“, заедно с Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“, Факултетът по артилерия, ПВО и КИС, заедно с Регионален исторически музей – Шумен, Управителният областен съвет на Съюза на ветераните от войните в България, Славянско дружество „Васил Друмев“ в Шумен.
Модератор на събитието бе д-р Камен Андонов. Във форума бяха включени четири доклада. Проф. д.и.н. Бисер Георгиев от Шуменския университет представи изследване на тема „Европейските измерения на Априлското въстание от 1876 година“. Общинският съветник Николай Калев представи доклад на тема „Атанас Стойков Ковачев – председател на Шуменския революционен комитет – живот отдаден на борбата“.
Проф. д-р Росица Ангелова от Шуменския университет представи изследване на тема „Непознатите героини: жените в/за Априлското въстание 1876“. Гл. асистент д-р Милена Георгиева от Шуменския университет, уредник в къщата музей „Панайот Волов“ се спря на темата „Панайот Волов – пример за себеотрицание и героизъм“.
От Клуб „Традиция“ демонстрираха облекло и въоръжение от времето на въстанието, а лектори обърнаха внимание на историята, свързана с бунта, и отзвука след потушаването му.
В рамките на проведена кръгла маса, посветена на историческото значение на Априлско въстание, проф. д-р Росица Ангелова, ръководител на отдел „Нова и най-нова история“ при Регионален исторически музей – Разград представи задълбочен доклад на тема „Непознатите героини: жените в / за въстанието от 1876 г.“. В своето изложение проф. Ангелова подчерта ключовата роля на българките в подготовката и хода на въстанието – като куриери, организатори, медицински помощници и дори като преки участници в бойните действия. Специално внимание бе отделено на емблематични фигури като Райна Княгиня, превърнала се в символ на борбата за свобода, както и на десетки други жени, останали извън широкото обществено внимание, но допринесли съществено за националноосвободителното движение.
Докладът акцентира и върху трагичната съдба на жените в селища като Батак и Перущица, където по време на Баташкото клане и последвалите репресии те проявяват изключителна сила на духа, избирайки често смъртта пред поруганието. Съществен акцент в доклада бе поставен върху международния отзвук на събитията и хуманитарната дейност на Лейди Емили Странгфорд. Проф. Ангелова изтъкна нейната решаваща роля за организиране на помощ за пострадалото население чрез изграждане на болници, осигуряване на медикаменти и мобилизиране на обществена подкрепа в Европа. Подчертано бе, че именно такива личности допринасят за превръщането на българския въпрос в значим международен проблем. В заключение бе изведена тезата, че жените – както българки, така и чужденки – са неразделна част от историческата памет за въстанието. Техният принос разширява разбирането за борбата за свобода, като я представя не само като военен, но и като морален и хуманитарен акт.
От Клуб „Традиция“ Шумен демонстрираха облекло и въоръжение от времето на въстанието, а лектори обърнаха внимание на историята, свързана с бунта, и отзвука след потушаването му.
Кръглата маса събра изследователи, преподаватели и студенти, обединени от стремежа към по-задълбочено осмисляне на събитията от 1876 г. и тяхното значение за българската национална идентичност.
