Третият том на сборника „Известия на Регионален исторически музей – Разград“ бе официално представен в навечерието на 24 май в Етнографския музей в града.
В уютната градина бяха и седмина от авторите в изданието: археологът Дилен Дилов, директорът на библиотеката в Разград Димитър Петров, Севим Куртчу от Кубрат, Айше Реджеб от Лозница, бившият директор на музея Галена Радославова, бившият уредник на къщата музей „Димитър Ненов“ Нели Николова и Георги Дзанев, главен уредник и нумизмат в музея в Разград.
В приветствието си директорът на музея Таня Тодорова припомни, че всички събития в календара на културната институция са посветени на135-годишнината на музейното дело в Разград и 100 години от основаването на археологическото дружество. Тя благодари на авторите за участието в научния сборник и акцентира върху факта, че „Известия“-та са уникални в държавата – със съдържанието, изключителната предпечатна подготовка и луксозната полиграфия. Този том е посветен на реставраторката в музея Стоянка Савова, която почина през декември 2021 г. Таня Тодорова пожела и на себе си, и на колегите си следващият сборник да е още по-цветен на теми и автори.
Част от тиража беше изкупен още по време на представянето на книгата. Щастливците да притежават изданието имаха възможност да разговарят с авторите и да получат автограф. А носителката на тазгодишната награда „Акад. Анание Явашов“ и автор в първите два тома на поредицата Марина Босева получи сборника като подарък от колегите си.
Книгата представи главният й редактор Георги Дзанев. В редколегията са още: Дилен Дилов, Даниела Ганчева, Нели Николова, д-р Димитър Петков и Виктор Костадинов. В сборника са включени 31 статии на 50 автори от цялата страна, тематично разделени в пет направления: Археология; Нумизматика; История на българските земи XV-XIX в.; Нова и най-нова история.
Статиите на тема археология са 11, посочи Георги Дванев. Сред тях той отличи специално тази на Дилен Дилов за каменната антропоморфна стела от бронзовата епоха, открита случайно в лапидариума на Регионалния исторически музей в Разград.
Според него не може да се подмине публикацията на Галена Радославова в съавторство с Валери Йотов за колективна находка от предмети на бита, оръдия на труда и оръжия от късноантичния Абритус, открити при разкопки през 1990 г.
Александър Минчев изнася любопитни данни за раннохристиянската бронзова кадилница от VI в., съхранявана във фонда на Разградския музей.
Стела Дончева от Филиала на Археологическия музей в Шумен разказва за реконструкцията на 56 апликации от конската амуниция – находка от разкопки в базилика в Абритус, разработвана дълго и точно датирана от археолога Георги Дзанев – края на Х век .
Евгени Георгиев е от Русенския музей, нов автор в „Известия“-та. Той представя публикация за Скалния манастирски комплекс „Стълбицата“ при русенското село Иваново. В раздел „Археология“ има и статия с 12 автори: двама от тях – проф. Константин Тотев от Филиала на НАИМ във Велико Търново и Надежда Ботева от музея в Севлиево са археолози, а останалите са химици, професори и доценти. Те са изследвали съдържанието на един сребърен реликвиар /мощехранителница/, съхраняван в музея в Севлиево, датиращ от XII-XIII век, посочи Георги Дзанев.
Раздел „Нумизматика, Сфрагистика и Епиграфика“ включва седем статии. Върбин Върбанов от Русе присъства с публикацията „Ранния лагер на Трансмариска. Монети от проучването на югозападната кула през 2015 година“. Д-р Владимир Овчаров участва с две статии: за контрамарките на „Златната орда“ и за неописаните монети с основен монограм Т (тамга).
Самият Георги Дзанев публикува поредната колективна монетна находка от село Голям извор. Това е единствената находка от римския период, която е със смесен състав – 7 сребърни монети антониниани и 96 автономни бронзови монети на градски управи, разказа Дзанев. Тази находка, както повечето други от Разградския край, се свързва със събитията от лятото на 251 година – разгрома на римската армия, недалеч от Абритус от готите и последвалото ограбване на района.
В третия раздел – „История на българските земи XV-XIX в.“, попадат три статии. Според главния редактор на сборника с най-голям научен принос е публикацията на д-р Силвия Аризанова от Софийския университет, която изследва данни за селищата в Лудогорието на територията на общините Кубрат, Разград и Завет от VIII век до 1878 г. Очаква се изследването да продължи и за останалата част от Лудогорието.
Място в раздел „Етнология“ намират шест публикации. Три от тях – на редовни автори в Известия“-та: д-р Айше Реджеб, д-р Севим Куртчу и Румяна Денчева, уредник в Етнографски комплекс „Етъра“. Акцентът тук Георги Дзанев постави върху участието на младия си колега Адриян Христов с публикация за вярванията за смърт при гагаузите от Вълчидолския край.
В раздела „Нова и най-нова история“ статиите са четири: на д-р Димитър Петков, Димитър Петров, директор на библиотеката в Разград, Габриела Михайлова от Държавния архив и Нели Николова в съавторство с Георги Спасов.
След това всеки един от седмината сред авторите в сборника представи в резюме своята статия в изданието.
Дилен ДИЛОВ: Публикацията ми е за една каменна правоъгълна антропоморфна стела от бронзовата епоха, открита случайно в лапидариума на музея в Разград. Възможно е да е била и строителен материал за Абритус. Датира 3000 г. преди построяването на Абритус. От това време са най-ранните изображения на човек върху плоча. В случая: с плосък релеф изображение на коленичил молещ се човек – с разперени пръсти. Обикновено тези изображения имат редица орнаменти: колан, каменна брадва в колана, огърлица и стъпки на гърба.
Преди 5000 години, по времето на ранната бронзова епоха, от украинските степи прииждат племена, които се установяват тук за кратко. Такива стели има само няколко в България – във Варненско и Добричко – до входовете на гробници. Точно като в украинските степи.
Нашата стела е с двойно изображение на огърлица – най-вероятно от раковинки. Има колан, в който е втъкната бойна каменна брадва и пояс под колана. Стелите от Варна и Добрич нямат такъв пояс. Главата е отчупена. Има и стъпки на гърба.
Все още има много дискусии дали на стелата е изобразен жрец, дали е войн или човекът, който е погребан в могилата. Или пък е божество. Затова и я пуснах в обращение в сборника.
Галена РАДОСЛАВОВА: Статията е за една колективна находка от 1990 г. при наши разкопки близо до перистилната сграда: предмети на бита, оръдия на труда и оръжия.
Ние обърнахме изключителна внимание на една бронзова лампа с поставка. Датирана е в V-VI в. Тези лампи са характерни за византийската епоха. Поставката е уникална като форма, такава досега не е намирана. Тя е в експозицията на Разградския музей.
Другите интересни неща са двата меча, върхове на копия, мотики, чесала, тиган, ведро. Всичко това е свидетелство за бита на обитателите на Абритус и тази находка трябваше да влезе в научно обръщение.
Айше РЕДЖЕБ: Публикациите ми и в трите тома на „Известия“-та са част от дисертацията ми: в първото издание темата ми бяха обредните песни и танци на турците, във второто – традиционните обредни вещи, а сега – посланията в традиционните турски чеврета и ючкури.
Изследванията ми са в селата Веселина, Бели Лом, Каменар и Гороцвет. Наблегнала съм на везбените орнаменти, които имат много богата символика и носят наистина мистични послания. И предават много празничен вид в облеклото на жените от турския етнос. В публикацията съм използвала оригинални диалектни названия и много снимков материал от моя личен архив.
Севим КУРТЧУ: Мотивацията да избера темата за трудовите обичаи обреди и занаяти в село Сеслав е свързана с любовта към родното ми село. Те са част от дипломната ми работа „Празнична обредна система при българи, турци и роми в село Сеслав“ от 2006 г.
Статията представя данни за селото, разглеждам езиковата ситуация между етническите групи: българи, турци /сунити/ и роми. Разглеждам трудовите обичаи и обреди – аграрни и неаграрни.
Представям и двете легенди: – за Дядо-Касимовата чешма и за Зюлфие чешма.
В статията присъстват занаятите на грънчарите, ковачите, бъчварите, шивачите, бръснарите, сарачите, бозаджиите, обущарите, варджите и строителите.
Анализът на събраните материали показва, че трудовите обичаи на хората в селото се формират върху обща основа и начина на живот . Те имат общ поминък и бит. Хората са единни, земята е една и съща, хлябът и трудът – също.
Нели НИКОЛОВА: За мен беше удоволствие да работя с разградчанина доц. Георги Спасов с много богата фамилна история.
В публикацията разказваме за Михаил Джуров – личност от обществено-политическия живот в Разград в периода на най-новата му история.
Събраните от него материали през годините трябваше да бъдат показани, а „Известия“-та са много подходящ повод и място за това. Докато обработвахме материалите за публикацията, открихме и къде се е намирала къщата на Михаил Джуров. Стъпихме и на изследванията на Марина Босева за Михаил Джуров в първия том на изданието.
Помогна ни и Кирил Джуров – внук на брата на Михаил Джуров – Георги. Използвахме и спомените на Крум Денев от фонда на Държавния архив.
Материалът е атрактивен, публикувахме и тефтерчето, в което има политическа поезия – своеобразен щрих съм обществено-политическия живот в Разград в периода на новата история.
Димитър ПЕТРОВ: През 2020 г. Разград отбеляза 150- годишнината на библиотечното дело – от създаването на една малка библиотечка в читалище „Развитие“ /“Съгласие“, както се е казвало тогава/. Димо Хранов е събрал в един шкаф книги през далечната 1870 г. Регионалната библиотека е наследник на това, което е направил той тогава.
Историята на РБ „Проф. Боян Пенев“ е събрана в този сборник – с всички данни и цифри. През 1992 г. библиотеката става регионална и от тогава носи името „Проф. Боян Пенев“. Това става по препоръка на Божидарка Златарева, която работи в отдел „Краезнание“.
Втората част на статията ми е специално изследване за Боян Пенев, което направих в Национален държавен архив, където открих факсимилета и документи за него и то за времето, когато е бил в Разград. Боян Пенев идва в Разград с баща си от Шумен през 1888 година и учи в Разградската гимназия. От дете показва своите дарби: рисува, композира, дирижира мъжки хор, който по-късно става хор „Железни струни“, създава училищен оркестър, в който самият той свири на цигулка, пише сценарии за вечеринки. Освен библиотеката като носител на името му, с него може са гордее и гимназията, като неин възпитаник, станал един от водещите професори по литература в България.
Реших да представя библиотеката и Боян Пенев от разградския му период, защото смятам, че това трябва да стене достояние на музейните специалисти и хората изобщо.
Припомняме, че Луксозното издание на музея излезе от печат още миналия ноември, но заради ограничителните противопандемични мерки, досега не можеше да бъде представено пред широка аудитория.
Издаването на „Известия“-та е по идея на бившия директор на музея Иван Иванов. Първите се появиха на бял свят през 2014 г, вторите – през 2017 г. Главен редактор и на трите тома, отпечатани в издателство „Фабер“ – Велико Търново, е главният уредник в музея в Георги Дзанев, а в редколегията са негови колеги музейни специалисти.
Третият том „Известия на Регионален исторически музей – Разград“ може да бъде купен в Билетния център на музея /на територията на древния Абритус/ на цена 35 лева.
