В Етнографския музей в Разград на 13 юли Регионалният исторически музей представи изложбата „Златарството в Панагюрско – традиция и развитие”, предоставена от Исторически музей Панагюрище. Присъстваха зам.-кметът Зорница Евгениева, музейни специалисти, граждани.
Експозицията бе открита от директора на Регионалния исторически музей Таня Тодорова. Тя благодари на Исторически музей Панагюрище, предоставил експозицията, като подчерта, че благодарение на тези създадени контакти, през юни разградчани можаха да видят и Панагюрското златно съкровище.
Таня Тодорова представи експозицията, която съдържа 81 движими културни ценности и табла от фонда на Исторически музей – Панагюрище. В нея са експонирани произведения на българското ювелирно изкуство: накити за глава и тяло – пафти, пръстени, гривни, тепелъци, прочелници, огърлици, обеци и косичници от Средновековието до XX век. Ценителите на ювелирното изкуство могат да видят и заготовки и оригинали на въстанически лъвчета – кокарди за униформите на панагюрските въстаници, участвали в Априлското въстание.
Изложбата напомня, че панагюрските златари са взели дейно участие в подготовката на въстанието – изработват кокардите, които представляват лъвчета за въстаническите униформи. Тяхно дело е и сребърният кръст на Хвърковатата конница на Бенковски. Така панагюрските майстори-златари влизат в българската история със свой принос.
В навечерието на Априлското въстание в Панагюрище е имало 563 занаятчийски работилници, от които 23 са били златарски, разположени в Долната и Горната чаршия. В отделно табло от експозицията виждаме фотографии от тези работилници на най-известните златари, които са били обединени в еснаф. По този начин панагюрските златарски изделия стават много търсени в Османската империя.
В района на Панагюрище обработката на благородни метали и техните сплави е с древни традиции, водещи началото си още от тракийското изкуство, преминали през школите на средновековната българска култура и достигнали своите върхове във възрожденските златарски центрове. Чрез представените в изложбата накити и други експонати, може да се проследи развитието на българското ювелирно изкуство както по отношение на естетика и функционалност на изделията, така и относно техниката на изработката и предпочитаните от майсторите-златари елементи на ювелирните изделия. Коване, отливане, гранулация, емайл са част от техниките на работа на панагюрските златари, но най-прочут е филигранът – изтегляне на тънки нишки благороден метал, които се оформят в неповторимо бижу. Много от тези елементи и до днес присъстват в съвременните български бижута – знак за приемственост в българското ювелирно изкуство.
Изложбата ни припомня как са били носени пафтите, гривните, огърлиците от българските жени – с гордост и достойнство. Тя ще остане в Етнографския музей до 24 юли.
Експонираните артефакти припомнят на днешните поколения за значимостта на златарския занаят в Панагюрско и ролята на ювелирното изкуство в живота на българина. Като цяло настоящата изложба “Златарството в Панагюрско – традиция и развитие” представя постиженията в ювелирното изкуство на прочутата Панагюрска златарска школа.
