Решението на Общинския съвет от Тържествената сесия на 28 януари 2023 г. за Деня на Разград е за „изключителни постижения в областта на музейното дело и археологията и техния принос в националната и световна култура“
Археологът и дългогодишен директор на РИМ – Разград Стоян Стоянов бе посмъртно удостоен със званието „Почетен гражданин на Разград“.

Решението на Общинския съвет бе взето на Тържествената сесия на 28 януари 2023 г. по повод Деня на Разград с мотива: „за изключителни постижения в областта на музейното дело и археологията и техния принос в националната и световна култура“.

Предложението бе на Инициативен комитет от граждани, а на тържествена церемония в Общинския културен център наградата получиха двете дъщери на Стоянов – Венета и Диана. Връчиха им я кметът на Разград Денчо Бояджиев и председателят на Общинския съвет Стоян Ненчев.

Стоян СТОЯНОВ
/09.01.1930 г. – 26.11.2008 г./
Стоян Петков Стоянов е дългогодишен изследовател на античния и ранновизантийски град Абритус. Негова е заслугата за спасяването на античния град при строежа на Завода за пеницилин, както и за обявяването на Абритус за археологически резерват.
Негово откритие са най-голямото в България златно монетно съкровище от 835 солиди от V век при разкопки в Абритус, Златния пегас край с. Вазово и уникалната тракийска царска гробница край с. Свещари.
Роден е на 09.01.1930 г. в село Чудомир, Лознишка община. Завършва висше образование със специалност „Археология и музейно дело“ във Философско-историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира в Берлин – Пергамон музеум и Дойч Мюнцкабинет. През 1960 г. постъпва на работа в Исторически музей – Разград. Директор на Окръжен исторически музей – Разград до 1980 г.
Стоян Стоянов посвещава усилията си за изграждането и развитието на музейното дело в Разградския край, организацията и мащабни археологически проучвания в района и обособяване на самостоятелни отдели към Историческия музей – „Археология“, История на България XV-XIX в.“, „Нова история“ и „Най-нова история“.
Изключително негова заслуга е спасяването на античния град Абритус при строежа на Пеницилиновия завод. През 1984 г. Абритус, заплашен от разрушаване и незаконни строежи, е обявен за археологически резерват.
Стоян Стоянов организира експедициите „Лом ‘75“ и „Лом ‘76“ с ръководител Ара Маргос за проучване скалните манастири по долината на р. Бели Лом на територията на Разградски окръг, работи по археологическата карта на Разградски окръг. Със съдействието на Стоян Стоянов са съставени и подготвени за печат два тома, обобщаващи ценните изследвания на Ара Маргос, както и шест тома с преписи на документи за Разград от XIX в.
Основните усилия на научно-изследователската дейност на Стоян Стоянов са съсредоточени към проучването на военния кастел Абритус, при разкопките на който през 1971 г. открива най-голямото в България и трето в целия свят златно монетно съкровище от 835 византийски солиди от V век.
Две години по-късно, през 1973 г., той попада на друга ненадмината по своята естетическа стойност находка – открия в землището на с. Вазово Златен пегас и със съдействието на Министерство на културата успява да спаси протомето от претопяване.
Кулминация на изследователските търсения на Стоян Стоянов безспорно е най-голямата на Балканския полуостров находка от каменни форми за отливане на бронзови оръжия и инсигнии на властта, открити в с. Побит камък.
Стоянов пръв сред археолозите в България прилага геофизични методи при проучване на археологически обекти. Така през 1982 г. той открива и уникалната тракийска царска гробница в Гинина могила край с. Свещари. Само три години и половина след това гробницата е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Дългогодишните си научни изследвания Стоян Стоянов обобщава в 30 статии, публикувани в сборници и брошури, както и в повече от 300 научно-популярни статии, отпечатани в местната преса. Стоян Стоянов е носител на наградата на името на академик Анание Явашов на Община Разград.
А с решение на Общинския съвет от Тържествената сесия на 28 януари 2023 г. по повод Деня на Разград – 28 януари, за „изключителни постижения в областта на музейното дело и археологията и техния принос в националната и световна култура“ посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Разград“.