Построена е и обитавана през VI век върху развалините на по-рано съществувалите тук сгради I – V. Строена е на два етапа. Първоначално е построена южната част: 6 магазина, разположени симетрично от двете страни на широк вход и колонада в римско–йонийски стил  пред тях. По-късно са пристроени централната (перистилния двор и стопанските помещения до него) и жилищната част. В окончателния си вид сградата се отличава с големите си размери: дължина 80 м (север – юг) и ширина 41 м (изток – запад). Зидовете й са градени от обработени варовикови блокове на спойка от бял хоросан и имат дебелина от 0,65 м. Входовете й са два: от изток и от юг, а общият брой на помещенията й – 25. 

Централната част на сградата заема голям открит двор, застлан с каменни плочи и заобиколен с колонада в римско–йонийски стил. Дъждовната вода е била отвеждана чрез зидан от тухли канал в североизточна посока към малко помещение, изпълняващо функциите на latrina (тоалетна). Колонадата не е изработена за сградата, а е преизползвана от по-стари постройки (датира от втората половина на II век). Източно и западно от централния двор са разположени две големи помещения със стопански функции. Жилищната част е разположена северно от перистилния двор. Състои се от 9 помещения, разположени от двете страни на голяма правоъгълна зала с дължина 20,20 м (север – юг) и ширина 9,60 м (изток – запад), завършваща на север с полукръгла апсида и изпълнявала вероятно функцията на tablinium (приемна зала). Била е украсена с многоцветни фрески с растителни и геометрични мотиви. От двете страни на залата – източно и западно – са разположени 8 спални и сервизни, а северно до нея – 2 складови помещения. На юг сградата завършва с 6 магазина с входове към улицата южно от нея, а зад магазините са разположени 2 складови помещения. Разрушаването на сградата съвпада с окончателното разрушавате на късноантичния Абритус през 586 г. при нашествието на аварите.

Сградата с перистилен двор е най-представителната от досега разкритите в Абритус късноантични жилищни сгради. На два пъти по нея са извършвани консеврационни и реставрационни работи: през 1976 – 1978 г. и през 2003 – 2005 г.